Преглед на филма: В „Сантиментална стойност“, болезнено прекрасен портрет на артисти и семейство

Фокусът на „ Сантиментална стойност “ на Йоахим Триер може да е дребен и стеснен – едно норвежко семейство, което се бори да се свърже и поддържа връзка – и все пак прочувственият му обсег е напряко галактически. Това е филм за живота в изкуството, за удовлетворението и прошката, за представянето, за историите, които са същински и неправилно запомнени, за дома, за контузията, за това да позволиш да бъдеш забелязан и за някои в действителност отлични пуловери.

И в сърцето му е Стелан Скарсгард, който прави едни от най-хубавите си произведения от години като фамозен кино режисьор, Густав Борг, който постоянно е избирал работата си пред своята семейство. Густав е прочут вид, типът харизматичен нарцисист, който специалности като режисьор наподобява притеглят и постоянно преувеличават. Той е от вида, който може да построи дълбоки и значими връзки с артисти, които преди малко е срещнал и ще познава единствено за няколко месеца, което ще създаде ужасно и трайно изкуство. И въпреки всичко личните му дъщери, Нора (Ренате Рейнсве) и Агнес (Инга Ибсдотер Лилеас), може и да са непознати. Сега, когато кариерата му е застрашена да избледнее в ретроспективна територия, той се пробва да поправи тези неточности (и, знаете, да се завърне) по единствения метод, който знае по какъв начин: да направи още един филм. Някои хора в никакъв случай не се учат.

Какво по-добро време да се свържете с Нора по отношение на присъединяване си в него от незабавно след гибелта на майка й и някогашната му брачна половинка? Не е толкоз инцидентно: Нора е много прочут артист в Осло, макар че желаната от нея среда е сцената. Всъщност тя е толкоз добра, че продължава да получава основни функции, макар че е това, което може да се опише като сложен и обезсърчителен член на компанията. В една ранна сцена я следим по какъв начин доста пъти се пробва да избяга тъкмо когато завесата е на път да се вдигне. Но Густав не върви да гледа нейните пиеси. И тя не се интересува нито от неговите филми, нито от него. Той е алкохолик, който в никакъв случай не е бил там, споделя тя. И по този начин, без даже да прочете сюжета, който той разгорещено споделя, че е написал за нея, тя отхвърля предлагането.

Раните са дълбоки в това семейство, обвързвано с дом, който обгръща генерации и всички върхове и падения на живота през десетилетията, в това число мъченията на майката на Густав в пандиза по време на Втората международна война. Може да звучи уморително и клиширано да се разказват места и неща като герои, само че разширената метафора тук е прелестна и действителна, физическо пространство, което метафорично е единственото нещо, което ги свързва. Густав даже желае да го употребява като фон за своя филм, който получава втори живот, когато се свързва с американска кино звезда на име Рейчъл Кемп (Ел Фанинг), която обезверено желае да направи нещо значимо. Скоро идват парите от Netflix и някои занимателни моменти от „ вътрешния шоубизнес “, до момента в който Рейчъл се готви да изиграе сложен за разтрошаване воин, въодушевен от майката на Густав, която преди доста години се самоуби в дома им. Има нюанси на „ Персона “, защото Рейчъл боядисва косата си, с цел да подхожда на тази на Нора и се пробва да разбере освен героя, само че и Нора.

Когато Рейчъл взема решение да се откаже от плана, Густав се подхлъзва в ненадейно нежно и бащинско държание, изцяло разбиращо и утешаващо. Когато той обгръща главата й с нежна прегръдка, това е прелестен миг, който е подплатен с меланхолична истина: това не е нещо, което Густав в миналото е или ще може да направи със личните си деца.

В тази група от прелестни осъществявания, Lilleaas може да бъде същинският пробив за американската аудитория. Като Агнес, тя е тази, която татко й избира да взе участие в един от филмите му като дете и по-късно се отхвърля напълно от актьорството. От групата тя наподобява най-добре приспособената, със брачен партньор и наследник и елементарни грижи за парите и отбраната на по-голямата си, по-крехка сестра. Но под повърхността тя също има продължителна болежка: за къс миг тя беше центърът на света на татко си и по-късно го нямаше. Когато той я пита дали може да употребява дребния й наследник в новия си филм, реакцията е интуитивна и натоварена.

Както в живота, нещата някак си се подреждат от единствено себе си, а също и не. Триер и неговият дълготраен съавтор Ескил Фогт ловко са основали надълбоко хуманна и обвързвана история, която се усеща цялостна, удовлетворяваща и кинематографична, без да се прибягва до банални и подредени решения и изкупления.

Трудна задача е да се наблюдава удар като „ Най-лошият човек на света “, само че „ Сантиментална стойност “ е на равнище: зряла, остра, горчиво-сладка и може би даже малко обнадеждаваща.

„ Сантиментална стойност “, издание на Neon в кината в петък, е оценено с R от Motion Picture Association за „ полова отпратка, малко език, къса голота “. Времетраене: 133 минути. Четири звезди от четири.